Булевард, водопад, срутище и още чудеса за 123 млн. лв. във Варна

Работата по основната реконструкция на варненския бул. „Васил Левски“, чието трасе от около 3 км погълна над 113 млн. лв., се превърна в трагикомичен низ от гафове през 2019 г.

В края на април т.г. при едно от внезапните си посещения във Варна, в присъствието на журналисти премиерът Бойко Борисов нареди на кмета Иван Портних: „Кажи им да пускат движението!“. След този ултиматум, въпреки продължаващите довършителни работи, загражденията по бул. „Васил Левски“ бяха премахнати. Движението беше пуснато, а социалните мрежи бяха залети от снимки и видеоклипове на необезопасени пешеходни подходи на височина 10 м над пътните платна, на недовършени и неизползваеми пешеходни надлези, на стълбища без предпазни парапети и без асансьори за хора с двигателни проблеми.

На 22 май Борисов пристигна във Варна за втори път в рамките на един месец, все така изненадващо, както и първия път. Пътуването му през града обаче по традиция бе излъчвано на живо в профила му във Фейсбук. Така виртуалните приятели на премиера видяха как на задната седалка в джипа, който управляваше сам, в ролята на екскурзовод седеше не друг, а варненският кмет. Иззад гърба на премиера той даде строен отчет за усвояването на 113 млн. лв. – официално обявената цена за реконструкцията на бул. „Васил Левски“. А Борисов го похвали.

Но още същата вечер заваля

Този път пороят не беше от снимки. Пролетният дъжд над Варна срути части от конструкцията на едно от трите двуетажни кръгови кръстовища по булеварда, повали стълб на осветлението му, а върху пътното платно на първото му ниво се свлякоха камъни и строителни материали. Въпреки това пресцентърът на Иван Портних обяви, че „проблеми по самото трасе няма“. Сякаш за да докаже, че може да отговори на всяко предизвикателство на варненската администрация, само два дни по-късно природата срути и тонове земна маса върху едното от платната на новия булевард. Свличането по чудо не взе жертви.

Но дори и това не принуди Портних да падне по гръб. В светкавична реакция той обясни случилото се с теч от спукан незаконен водопровод, хвърли вината за него върху обитателите на циганското гето „Максуда“ и се закани: „Влизаме и събаряме!“. А като потвърждение на печалната поговорка, че „злото никога не идва само“, историята на дефектите по новия булевард на Варна бе допълнена с още един – при това съвсем скоро след първите два.

При поредния пороен дъжд видео, наречено „Варненският водопад“, показа друго от двуетажните кръгови кръстовища по булеварда, от което към първото му ниво се изсипваше плътна завеса от тонове вода.

На кадрите се виждаше как автомобилите, пътуващи по платното, нямат никаква друга възможност за реакция, освен да преминат през нея с риск да попаднат под отломки от съоръжението, падащи заедно с водата.

„Продължаваме със забележителностите в град Варна!“, гласеше публикацията с видеото във Фейсбук страницата „Спаси Варна“. „Водопад „Васил Левски“! Хем атракция, хем играе ролята и на автомивка.“

Но отвъд комичното има и трагично. Това е само финалът на дълга поредица от нарушения на закона, претупвания и недомислици, съпътствали реконструкцията на този ужасно скъп булевард. И е добър пример как се харчат парите на данъкоплатците, раздавани без контрол и единствено с решение на премиера. И инспектирани пак от него.

Пари „на око“, строителство „на парче“

Да започнем с обема на проекта. Превръщането на бул. „Васил Левски“ в градска магистрала бе сравнено от кмета на Варна със строителството на „втори Аспарухов мост“.

За реконструкцията на булеварда през есента на 2017г. община Варна поръча преработка на стар проект отпреди 30 години. За тази цел на дружеството „Трафик холдинг“ бяха платени 830 хил. лв. (без ДДС). Договорът за преработка на проекта беше подписан на 11 октомври 2017 г. Само два дни по-късно – на 13 октомври, правителството отпусна за строителството 80.5 млн. лв., въпреки че към тази дата работата по проекта няма как да е била приключена, а и едва ли изобщо е била започната.

По-късно прокурорска проверка, назначена по сигнали на неправителствени организации, показа, че изграждането на булеварда е започнало и е било извършвано без задължителните по закон строителни книжа. Те са били издадени едва шест месеца по-късно. Куриозен е и фактът, че кметът на Варна е насрочил публично обсъждане на проекта повече от месец след като вече е сключил договор за изработването му.

В крайна сметка нещо като проект на новото трасе на булеварда беше публикуван едва четири месеца по-късно. Той съдържаше само графична част и компютърни визуализации, в които по-късно строителни експерти откриха несъответствия в очертаните регулационни граници, кръстовищата, проектирани върху частни терени, и серия от нарушения на стандарти, зададени със Закона за устройство на територията.

Трагедия от грешки

Резултатите от това упражнение по „ударно строителство“, което напомня бурните години на социализма в България, станаха явни още през пролетта на миналата година.

Новото трасе на градската магистрала „прегази“ футболния стадион „Спартак“, като премина буквално през няколко реда от трибуните му. Това се случи въпреки уверенията на кмета на града, дадени само месец по-рано, че „нито една седалка от стадиона няма да бъде бутната“.

След това се оказа, че при строителството на нови платна са били блокирани гаражите на жилищни блокове, а дъждовната канализация край тях е била разрушена. Тъй като местната администрация високомерно пренебрегна сигналите на гражданите, живеещи до булеварда, те повикаха на помощ медиите.

В същото време друг порой потопи Административния съд във Варна. Заради прибързаното начало на строителните работи, а и заради изпълнението им без предварително изготвен технически проект съдът беше буквално засипан от жалби за неадекватни обезщетения за отчуждени частни имоти. Коригираните размери на компенсациите бяха между два и четири пъти по-високи от предвидените, което допълнително оскъпи проекта. С колко точно, не е ясно и до този момент.

Скоро след неофициалното откриване на булеварда от Камарата на архитектите в България обявиха, че едно от трите двуетажни кръгови кръстовища по трасето му е изградено под наклон при недопустима разлика във височините от около 4 м. Вместо кръгло, кръстовището се оказа яйцевидно, което го прави опасно за шофиращите, а по проекта бе работено при пълна липса на отношение към детайлите и архитектурната му визия.

„Искам да попитам министър-председателя и кмета на Варна те с дефектни милиони ли плащат, та приемат дефектни ремонти, извършени с тях“, попита председателят на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов.

Задочният и ироничен отговор на премиера дойде месец по-късно – ден след като дъждът вече бе срутил част от друго кръстовище. В интервю за „Нова телевизия“ премиерът каза: „Качеството е отлично. Минах онзи ден, говорих с хората. Когато падна големият дъжд в София на Южната дъга, един се возеше с лодка. В Германия, в Австрия при наводнения карат водни ски и канута. Стихия. Природа“. Но справка за количеството на валежите в деня, в който кръстовището пропадна, показа, че дъждът във Варна е бил около 12 литра на квадрат, което е твърде далече от стихия.

Възторг в задънена улица

Така строителството на пътна отсечка с дължина малко над 3 км във Варна се превърна в илюстрация на всичко, което е сбъркано при големите проекти в страната днес. Но то беше подсилено и от неадекватността на местната администрация. Но и на местния актив на ГЕРБ в града. В същия ден, в който министър-председателят нареди пускането на движението, Марица Гърдева, председател на групата местни съветници, публикува следния пост в профила си във Фейсбук:

„Удоволствието от придвижването по бул. „Левски“ се оказа и икономически изгодно! След последното засичане се оказа, че колата ми е горила с около 1.6 л на 100 км по-малко!!! И то само в градски условия. Изчислено за месец, личната ми икономия ще е в рамките между 40 и 50 лв., което на годишна база е приблизително около 550 лв. Супер!!! Частните автомобили във Варна са над
200 000! Това прави само за една година над 100 млн. лева икономия!!!“

Достатъчно е да се отбележи, че тази публикация бе бързо изтрита от профила на общинския съветник.

Извън този странен възторг трезвата преценка сочи, че бяха похарчени огромно количество пари за нещо, което прилича много на времето, в което е родено. Идеята за бул. „Васил Левски“ като градска магистрала се появява някъде в средата на 80-те години на миналия век и е точно толкова разточителна и безполезна, колкото и други мегапроекти от времето на социалистическото прахосничество в България. Булевардът не води доникъде. Той свършва в стар и отдавна отеснял път край брега на Варненското езеро. А както Борислав Игнатов припомни, пътните магистрали в големите градове са отживелица, защото не решават проблема с трафика, а привличат нов.

Но за това никой никога няма да говори. Според премиера Борисов в следващите пет години Варна ще е най-перспективният град в страната. С други думи, „златният дъжд“ на мегаломанското разточителство тепърва предстои.

Текстът е включен в тазгодишното издание на „Черна книга на правителственото разхищение в България“, публикувана от Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Негов автор е Спас Спасов.

Източник: За истината