BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Какво стана с оставката на Борисов?

Какво стана с оттеглянето на Борисов? През последните месеци премиерът успешно се скри. И сега сигурно се надява хората да забравят и за скандалите, и за оттеглянето му. Като рибки в аквариум с памет за 15 секунди.

Аз съм готов по всяко време да си тръгна, каза през август Борисов пред актива на ГЕРБ
Снимки: пряко предаване във Фейсбук профил

„За истината“ публикува коментар от Даниел Смилов за „Дойче веле“

Има времена, в които нациите трябва да се обединяват. Настоящият етап на Ковид-кризата е именно такова време. В следващите седмици заедно – власт и общество – трябва да постигнем две неща. Първо: да дадем въздух на здравната система, на лекарите, сестрите и всички здравни работници, така че болниците да не колабират поради наплив на инфектирани с вируса пациенти. Второ: държавата трябва да компенсира (в разумни граници) загубите на бизнеса от карантината. И, което е още по-важно, да изработи (заедно с ЕС) такива политики за стимул на растежа, които да гарантират развитието на икономиката през следващата година.

Тези задачи са трудни, но не и неизпълними. Те изискват внимателни и точни решения от страна на правителството, както и сътрудничество и отговорно поведение от страна на гражданите.

Големият проблем

Тук обаче идва големият проблем: властта – тоест, правителството на Борисов – няма очи да поиска реално съдействие от обществото, защото през последните шест месеца бе основно ангажирана със своето оцеляване. Настоящият управленски провал по отношение на пандемията не е случаен. Фактът, че сме на първите места по смъртност, е резултат и от половингодишното битуване на управляващите в операция по спасяването на редник (или генерал) Борисов.

Тази операция съдържаше множество отвличащи маневри – някои бяха чисто домашни, други стигнаха чак до Северна Македония. А най-срамната от маневрите беше т.нар. “нова конституция” и опитът за свикване на Велико Народно събрание. След шамара от Венецианската комисия този опит безславно, но напълно заслужено пропадна. Обещаните дискусии по “идеите” на пишман конституционалистите така и не се проведоха, което все пак спести част от конфуза. Дано цялото упражнение поне да е охладило ентусиазма за популистки заигравки с конституцията чрез намаляване броя на депутатите или чрез пренаписване на основния закон в стилистиката на национал-популизма.

Другата камуфлажна операция беше скриването на премиера от основателните критики срещу него, на които той така и не даде отговори. Чрез медийни договорки в крайна сметка управляващите спряха говоренето за 700-те милиона загуби за хазната от хазарта, за шкафчето, записите, къщата в Барселона и другите скандали. Това самó по себе си е демонстрация на проблемите в българските медии – скандалите не се изясняват в една или друга посока, просто се замитат и “забравят”. А носителят на проблемите се скрива за известно време.

Скриването на премиера Борисов се реализира чрез участието му в медийни формати в строго контролирана среда. Най-известният такъв формат се оказа “джипката”, в която премиерът поучава висши сановници за успехите на управлението си, сочи им постиженията под формата на магистрали, а излиза от джипа само на предварително уговорени места, където е чакан от верни хора. В този формат риск от неудобни въпроси няма – най-много да се случи лек пътен инцидент, докато премиерът ръкомаха и не следи обстановката достатъчно внимателно. Или пък да изтърве някоя псувня, докато гази из картофените ниви към радостните посрещачи.

Другото “скриване” на премиера е зад гърба на лекарите и отделни министри, например този на здравеопазването. Те поеха тежестта на брифингите и отговорността за новите тежки мерки. А за Борисов остана бащински да ги поучава на министерски съвет или от джипката.

Нещо повече: Борисов обеща да се “оттегли в партията си” след следващите избори. Сега обаче отново взе да се ослушва и сигурно се надява хората да забравят и за скандалите, и за оттеглянето му.

Казано накратко: именно това поведение на премиера Борисов не може да генерира нужното доверие в управлението му. Мнозина виждат в сегашните призиви за обединяване на нацията просто пореден опит на Борисов да се препере и преизмисли – и да третира хората като рибки в аквариум, чиято памет е за около 15 секунди.

Поуката

Едно почтено премиерско поведение в сегашната ситуация би било ГЕРБ и Борисов реално да стартират оттеглянето на премиера. Дори Ангела Меркел, за която на никого не му минава и през ума да я обвинява в корупция, в крайна сметка отстъпи ръководството на партията си на нови лица. Нашата ситуация е обратна както по отношение на репутацията на премиера, така и по отношение на “оттеглянето” му.

Това висящо положение – “уж ще се оттегля, ама май ще остава” – всъщност вреди на ГЕРБ. В крайна сметка тази партия е изправена пред избор. От една страна ГЕРБ може да се превърне просто в параван, зад който Борисов отново да дърпа конците. От друга страна ГЕРБ може да започне да мисли и за политически живот след Борисов. В първия вариант лидерът би останал същият или би бил заменен с безличен адютант. Във втория би трябвало да се излъчи някакво ядро на нови лидери, които да имат собствени политически планове. ГЕРБ изглежда върви в първата посока, което няма как да не подронва доверието в партията и да я прави заложник на кариерата на лидера си.

Поуката от тази история е проста: когато властта иска съдействие от обществото, призивите ѝ за солидарност трябва да са подплатени поне с минимум почтеност и спазване на дадената дума.

Източник: zaistinata.com

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!