Поетът Петко Славейков и връзката му с Габрово
Известният възрожденски поет и публицист Петко Рачов Славейков е свързан и с Габрово. Запознат добре със съчиненията на В. Априлов, той се прекланя пред изключителната роля на габровеца за развитието на българската просвета и култура. След смъртта на благодетеля Априлов, П. Р. Славейков – прохождащ в поетичното творчество – му посвещава няколко стихотворения, публикувани в стихосбирката му „Смесена китка“ (1852 г.) или открити в негови ръкописи от 1848-1849 г.
В писмо до учителя от Габрово Цвятко Н. Самарджиев споделя за създадената от него „Песня похвална за Априлов от габровските деца“ – произведение, което не е запазено. Дружбата между габровския учител и младия Славейков се развива във времето и има различни проявления. Основни теми във водената между тях кореспонденция са възрожденският печат, книгите, събитията в Габровското училище. Благодарение на него Славейков се запознава с произведенията на Юрий Венелин, Васил Априлов и Спиридон Н. Палаузов. Чрез вестниците (руски, френски, гръцки, сръбски), които му осигурява габровският учител, той общува с руската, европейска и балканска култура и литература, запознава се с известни личности, чието приятелство е „неоценимо“ за него. Чрез габровския учител Славейков започва преписка с Николай Хр. Палаузов, от когото получава руски книги, а му изпраща народни песни от Тревненския край, свои творби за мнение и съвет, подготвя и му предлага сведения за положението в Българско. Габровският учител Кънчо Кесаров го подпомага в установяването на връзки с Капитан Дядо Никола, на когото става сътрудник и съветник при подготовката на въстанието от 1856 г. Славейков има голямо уважение и към първия габровски взаимен учител Неофит Рилски, с когото също поддържа трайни връзки. Общенията между двамата се осъществява през Цариград чрез търговците Тъпчилещови или „право през Габрово чрез учителя Цвятка“. През март 1858 г. му изказва своето одобрение относно подготвяния от отеца Речник. Получил извлечения от него за мнение, Славейков изразява готовност да съдейства за издаването му.
П. Р. Славейков е посредник при уреждане на отношенията между габровските чорбаджии и учителите от Габровското училище – Ил. Христович, Игнат Иванов, Сава Сирманов, съдейства за връщане на работа на несправедливо уволнения Цвятко Самарджиев. Разочарован от създадените недоразумения от спора, той пише с „огорчение“ на Самарджиев, че се намесва в работата „не за свой интерес, колкото за общо добро“, а получава упреци и обвинения. Но той продължава да подпомага развитието на Габровското училище, като се грижи за привличане на добри учители. Той препоръчва Янко Бърнев (известен като Янко Дряновеца), Димитър Енчев, Тодор Икономов. Преписката му с одеските директори на Габровското Априлово училище е свидетелство за грижите му по уреждането на сметките за училището. През октомври 1865 г. те му предлагат да бъде назначен за главен учител и директор на училището.
Славейков – автор на книга за Габровското Априлово училище
Книгата „Габровското училище и неговите първи попечители“, отпечатана през 1866 г. в Цариград, е най-яркият пример за отношението на П.Р. Славейков към Габровското училище, създанено от Априлов. Като първи документален израз за историята му, написването и отпечатването й е „висока и вярна оценка за ролята и мястото му в общественото, културното и политическото развитие на България“ не само в условията на чуждото господство, но и след Освобождението. Благодарение на прецизната и отговорна работа на Цв. Недев, когото съвременниците му наричат „прикътник“, е запазена архивата на Габровското училище въз основа, на която е и написана от Славейков неговата „История“. Дългогодишният габровски учител води цялата кореспонденция на училищното настоятелство, поддържа входящ и изходящ дневник със съдържанието на преписката му. „От 1835 насамо Габрово е имало всякога и по-добро училище, и по-изкусни учители от другите села“ е Славейковата оценка за училището.
Посещенията на Петко Славейков в Габрово
Петко Р. Славейков посещава Габрово няколко пъти. Синът му Рачо П. Славейков – в издаден през 1927 г. „Очерк“ за баща си – отбелязва, че приятелите му от Габрово, щом чуят за пристигането му, отиват да го навестяват. През 1866 г. Петко Славейков е специално поканен от габровци за асистент на годишното изпитване в Габровското училище. Впечатлен от отличните отговори на учениците, не пропуска да изрази радостта си от добрия вървеж на училището. Почти десет години по-късно Славейков посещава Габровската гимназия, за което Сава Сирманов бележи, че е известен „и на млади, и на стари“, името му знаят дори децата. За учениците той е „народен герой“, който олицетворява „борбите и идеалите на целия български народ“. При това си посещение в Габрово Славейков разговаря с учителите, запознава се с „Наредбата“ и „Програмата“, с плановете за развитието, проявява интерес за издръжката и завършването строежа на гимназиалната сграда. Като споделя своите спомени за Априлов, Палаузови и братя Мустакови, той не пропуска да посети някои класни стаи, кабинета по физика, разглежда училищната библиотека и пансиона. Учениците го канят да се срещне с членовете на Ученическото дружество, пред които „сладкодумно“ споделя мисли за младежта. За „дяда Славейков“ се говори дълго време в гимназията.
За него Дабко Устагенчов от Трявна, който към 1880-1881 г. е ученик в Габровската държавна мъжка гимназия, отбелязва, че той е приет отново в Габрово вече като министър на вътрешните работи (17 декември 1880 – 27 април 1881 г., 29 юли 1884 – 31 януари 1885 г.). „Популярността на тоя народен труженик бе доста голяма“ – добавя той още в спомените си „Габрово през първите години на освобождението ни“. Гимназистът се впечатлява, че като български министър Славейков носи „на главата си калпак и бе облечен в шаечени дрехи“. Посрещнат е от тогавашния околийски началник Христо Конкилев и тогава пренощува в къщата на Тодор С. Арнаудов, въпреки че престоят му в града ни е кратък.
Друг колос в българската литература – Иван Вазов – споделя за него, че „периодът на борбата ни за духовно освобождение“ е „напълнен с неговата деятелност, с неговото слово, с неговото име“ и го нарича „тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, вслушан в неговото сладко громко слово“. Петко Рачов Славейков умира на 1 юли 1895 г. в София.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
17 ноември 1827 г. – роден е Петко Славейков
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
