Свещеници откриват собствени училища в Габрово през 19 век
Преди 150 години, през февруари 1870 г., турското правителство издава ферман за създаването на самостоятелна българска църква под името „Българска екзархия“. Това е поводът Габрово Daily да представи поредица от статии на историка Даниела Цонева за ролята на габровското духовенство в културния, образователния и църковния живот на българите през 19 век.
Относително ниските доходи на свещениците ги принуждават да упражняват някакво допълнително занимание, за да издържат семействата си. Така през Възраждането габровските духовници изпълняват и службата на учители. Това е доказателство, че енорийските свещеници са избирани измежду грамотните българи.
Габровските свещеници са и учители на габровските деца
Първите учители в килийните училища са монасите-таксидиоти. В училището при Рилския метох учителстват монасите Теодосий и Пафнутий (1766 г.), Йеротей Рилски, х. Кесарий (1811 г.), Теофан Рилски (1814 г.), а около 1827-1828 г. – Гаврил Рилец, който запознава децата с четирите аритметични действия и арабските цифри. В килийното училище при църквата „Св. Йоан Предтеча“ около 1813 г. учителства поп Васил.
Свещеници обучават деца и в своите частни училища. До 1820 г. такива училища в Габрово имат поп Вълчо, поп Васил, поп Велчо Грудов, поп Денчо п. Икономов, дякон Йеротей. През следващите десетилетия на ХIХ век в Габрово продължава практиката, макар и при други условия, в редиците на възрожденското учителство да се вливат духовни лица. Поели ограмотяването на младите българи като морален ангажимент, те продължават традицията от предходните години.
Свещениците Неофит Г. Соколски, Михал Маринов, Васил Михов, Стефан Кънев преподават в габровските училища през различни периоди. Поп Михал Маринов е учител в Лъчанското училище от 11 май 1859 г. Васил Михов започва учителстването си през 1860 г. в Падалското училище, а от май 1862 г. преподава известно време в общото взаимно училище турски език, като едновременно е учител и в Лъчанското училище. В началото на 1866 г. той подписва договор с общината за учител в Габровското главно училище, където преподава с прекъсвания до септември 1895 г.
Неофит Георгиев Соколски започва учителската си практика през 1842 г. в с. Енина, Казанлъшко, където преподава „четмо и писмо по взаимоучителния метод“. След като обогатява познанията си при Христодул Костович в Габровското класно училище, отец Неофит продължава да учителства през 1850 или 1851 г. в с. Шипка, като разширява кръга на преподаваните знания с църковнославянска граматика, аритметика, землеописание, закон Божи, псалтика (черковно пеене) и краснопис. Набрал значителен опит и с добра подготовка, от 1 януари 1854 г. Неофит Г. Соколски е учител в Габровското главно училище.
На следващата 1855 г. закупува за 800 гроша място от габровския търговец х. Петър Бакалов, на което построява свое частно училище. В известното „поп Неофитово школо“ първата година се учат до 120 деца, между които и 18 девойки. Негови ученици са Тодор Бурмов, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др.
Освен като учители, представители на габровското духовенство покровителстват млади габровчета да продължат образованието си в Русия. Неофит Г. Соколски подпомага с пари ученика си Тодор Бурмов, който заминава за Киев, за да учи в Духовната академия. Архимандрит Йосиф Соколски подкрепя с пари и храна, издейства стипендии, съдейства за настаняване в учебни заведения на български младежи. През 1863 г. с неговото съдействие Райчо Каролев постъпва в Киевската духовна семинария, а след това завършва и Духовната академия. Като го нарича „моят благодетел“, в писмо от 25 март 1873 г. Каролев изразява своята благодарност: „аз вечно ще те помня и и ще ти бъда признателен“.
Свещениците – дарители за училищна книжнина и сграда в Габрово
Габровските духовници са съпричастни и към идеята на габровци да построят нова сграда за училището – бъдещата сграда на Априловската гимназия. С парични дарения седем свещеника вписват своите имена в изработения от самия В. Априлов документ от 29 август 1847 г. Хаджи поп Силвестрий дава за новото училище 1 000 гроша, рилският духовник х. Захария – 500 гр., поп Велчо Грудов – 250 гр., поп Геню Цанков – 150 гр., по 100 гр. даряват свещениците Цоню Йовков, Ив. Икономов, Христо Йовчев.
Вероятно поради факта, че някои от габровските свещеници са едновременно и учители или поради стремежа да повишат образоваността си, свещениците от Габрово стават спомоществователи на училищна книжнина. Твърде често в спомоществователските списъци се срещат имената на свещениците Неофит Г. Соколски, Васил Михов, Стефан Станимиров, Иван Икономов, Димитър Бочаров, архимандрит Йосиф Соколски, йеродякон Кирил Ватопедец и др.
Йосиф Соколски с идея да създаде богословско училище
Стремежът на духовенството за религиозното ограмотяване на българите намира своето проявление в първите проекти за организиране на богословско училище. Свои идеи за създаване на духовно училище с пансион има и архимандрит Йосиф Соколски. Около средата на 30-те години на ХІХ в. той открива в Соколския манастир килийно училище за подготовка на послушници, в което привлича за учител йеромонах Неофит Хилендарски Бозвели. Замислено като етап от създаването на духовна семинария, с напускането на Н. Бозвели през лятото на 1837 г., училището замира поради липсата на добре подготвени учители. Намерението на Й. Соколски за откриването на богословско училище намира ново проявление през 40-те години. Чрез издействаното през март 1847 г. разрешение той започва обхождане на Търновската епархия за събиране на помощи, необходими за осъществяване на идеята му. Неуспехът не слага край на намеренията и опитите на архимандрита да действа за откриване на духовно училище. Чрез Найден Геров той търси подкрепата дори на Руския св. Синод.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
Габровското духовенство и Българската екзархия от 1870 г.
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
