Така се случват нещата в България, Бургас да му мисли
Има опасност пернишката трагедия с водата да се повтори в Бургас. Освен ако на бургазлии не им излезе късметът и природата не се смили. Защото в тази държава на друго трудно може да се разчита.
„За истината“ публикува текст на Ясен Бояджиев за „Дойче веле“.
Само за някакви си два часа в петък първо се зададе безводен апокалипсис, а след това внезапно и като по чудо апокалипсисът беше отменен. Ето накратко как се разигра действието.
Трагикомична сценка
Най-напред сутринта министърът на околната среда и водите отиде в парламента и в емоционална и образна реч предупреди депутатите, че пернишката трагедия с водата ще се повтори напролет в Бургас, а след това и на други места, както и че заради сушата и безводието идат земеделски бунтове. После обаче прогнозата на министъра рязко се промени, след като бе привикан на доклад при премиера – проблемите да се решат „още днес“, вода ще има достатъчно. Накрая към тях се присъединиха още двама министри на „разширено заседание“, след което премиерът обобщи: „Имаме план, максимално бързо да се свърши необходимото, отивайте да работите“.
Цялата тази триактова сценка щеше да бъде много смешна, ако зад нея не се криеха системно забатачени проблеми с потенциално опасни последици. Сякаш някакъв невидим драматург бе успял да събере на едно място и да извади наяве характерните черти на българската държава и на нейното управление.
Батакът, наречен воден сектор
Водният сектор е само един от множеството сектори на живота в държавата, които отдавна са в трагично и непрекъснато влошаващо се състояние. Докато стигнат до потребителите, огромна част (между 60% и 80%) от и без това намаляващите водни ресурси изтичат в земята или се отклоняват за други цели в резултат от трагична инфраструктура и най-вече калпаво управление. Докъде води това се видя прекрасно миналата година с източването на язовир „Студена“ и водния режим в Перник.
Тази година историята се повтаря с язовир „Камчия“ (и не само с него), който се източва с шеметна скорост (в момента 150 пъти по-бързо, отколкото се пълни) и сега е на рекордно ниско ниво – около 32 млн. куб.м. или 20% от полезния му обем. За около месец водата е намаляла с 9 млн. куб.м. и ако продължава така, ще бъде изчерпана в следващите няколко месеца. Тъй че скоро Бургас, за който този язовир е единствен водоизточник, като нищо може да последва Перник. Ако, разбира се, сушата не спре и не завали обилно. Тоест, всичко е въпрос само на късмет.
Безхаберието на (без)отговорните институции
Защото на друго трудно може да се разчита. Водният сектор (подобно на много други като него) отдавна плаче за решителни реформи и управленски действия. Но те вечно се отлагат поради безхаберието на (без)отговорните институции, вечните неразбории между тях и намесените най-разнообразни явни или скрити икономически интереси. Като на собствениците на ВЕЦ-ове например, чиито печалби растат право пропорционално на източваната вода.
И в този случай възможното решение е отдавна известно: към водоснабдяването на Бургас (и още няколко морски селища) да се включат два близки язовира, които се ползват за напояване и са собственост на земеделското министерство, със съответните нови водопроводи, пречиствателни и помпени станции. Само че от месеци насам никой не си е мръднал пръста, а вече е зима. Тъй че нищо чудно Бургас скоро да последва Перник. Освен ако на бургазлии не им излезе късметът и обилни валежи не понапълнят язовира.
Каквото каже бащицата
Сценката с водата илюстрира прекрасно и едноличната йерархична структура на държавното управление. Всичко опира до бащицата министър-председател: каквото каже той – това става. Пред него всеки си подвива опашката и ако трябва, се отрича от думите си. Министрите са му като крепостни, депутатите също – без знак от него нищо не правят. Има някаква немощна опозиция, която в случая сезира прокуратурата, но и от това няма да произтече нищо, освен малко медиен шум. А и да произтече, ще е след дъжд качулка. Защото през това време Бургас най-вероятно ще е станал като Перник. Ако, разбира се, сушата не се размине и не завалят обилни дъждове и снегове.
Сега всички гадаят защо му трябваше на министъра (който е от коалиционната квота в правителството) да разиграва цялата сценка. По-важен е обаче този въпрос: защо премиерът светкавично се включи в нея? Защото идват избори и до тях такива работи не бива да се говорят. А вода до изборите така или иначе ще има. После – божа́ работа.
Източник: zaistinata.com
