Явор Данаилов, който пропътува на велосипед от Лондон до Севлиево за каузата „Заедно в час“

Обичам да пътувам – аз и велосипеда. Когато реших да измина с колелото си пътя от Лондон до Севлиево, си казах, че освен да въртя педалите, за да стигна у дома, това трябва да донесе нещо добро. Идеята да направя пътуването благотворително, просто сама се роди.

На 1 септември 2019 г. Явор се качва на своя
велосипед, обикновен пътен бегач. Крайната му цел е на 3 000 км. – в
Севлиево, България, откъдето е родом. Има и друга – докато пътува и прави своите
велоразкази в Интернет, да събере 3 хил. паунда, с които да подпомогне един
учител от програмата „Заедно в час“ на едноименната фондация.  

На 15 септември, датата, която сам е
определил за край на пътуването, в сметката за дарения има 3 800 паунда.  

Явор е завършил икономика в САЩ. След
дипломирането си работи една година в Ню Йорк. Не попада в селекцията за
работни визи и се налага да напусне Америка. Мести се в Лондон, където учи
право и започва работа като младши адвокат. През август т.г. договорът му
изтекъл, а до започването на нова работа имал имал три свободни седмици.

Тогава се родила идеята да направи нещо
интересно, но от него да има полза. Свързал се с фондация „Заедно в час“,
чиято мисия е да открива, обучава и развива способни и мотивирани
професионалисти от различни сфери на икономиката и обществения живот, които
работят за положителна промяна на образованието в България. Програмата на
фондацията за професионално и лидерско развитие включва период от 2 години, в
които участниците работят като учители в най-нуждаещите се български училища, в
които учениците имат най-голяма нужда от подкрепа. Над две хиляди души ежегодно
изпращат молби, за да станат учители в затънтени села и малки градчета. От тях
избират около петдесет, които обучават през лятото и от есента започват работа.

Тези
учители, ако се наемат на чисто пазарен принцип, няма да имат достатъчно
мотивация, за да отидат в отдалечените места, където наистина има най-голяма
нужда от тях. Разбрах, че фондацията ги подпомага финансово, за да ги
стимулира. Бях впечатлен от идеята и работата, която „Заедно в час“ върши,
затова взех решение моята вело-кауза за пътуването от Лондон до Севлиево да
бъде подпомагане на учителите, които работят в „Заедно в час“.

За да привлече повече съмишленици, започнал да „запечатва“ пътуването във вело-разкази, както сам ги нарича. Първите парични преводи дошли от бивши негови колеги от университета в САЩ, колеги от Лондон и приятели от България и Севлиево, но постепенно започнали да постъпват дарения от напълно непознати, които подкрепяли Явор във Фейсбук през всичките петнайсет дни по пътищата на Европа. А той имал нужда от подкрепа. За да се справи с времето, което сам определил за пристигането си, трябвало да изминава по 200 км. на ден. Минал през различни метеорологични ситуации, а тялото му, макар и младо, също започнало да напомня за натоварването, на което го подложил.

Пренощувал на 14 различни места в Европа,
предимно в хостели и в стаи, които се давали под наем. Идеята била да нощува
максимално икономично, „защото ако ще давам толкова пари за спане, по-добре да
ги даря за каузата, отколкото за разноски“.

Пътят му тръгнал от Англия, а след това преминал
през Франция, Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватска, Сърбия и
България.

Не е за вярване, но след като се прибрал, не
легнал да почива, а на следващия ден, отново с колелото, се изкачил на една
местност, Писания камък, в подножието на Стара планина, в севлиевския балкан.

И по време на пътуването, и след това, много
хора му споделили, че са имали подобни идеи, но малцина били готови да
пристъпят към реализирането им. Имаше и други, които мислели, че дистанцията е
„твърде дълга и няма как да стане“. Явор обаче не е първият, който пристъпва
към подобно приключение, за да събере пари за каузата на „Заедно в час“. И може
би точно това, че не е единствен, го мотивирало да върти благотворително педалите
3 хил. км.

Днес, когато първата му благотворителна мисия
е изпълнена, Явор е убеден, че дарителството не е въпрос на възможности, нито е
нужно да имаш спестявания, за да помагаш.

Можеш
да го направиш с някакво предизвикателство. Хората сами трябва да се променяме,
в зависимост от това, което искаме да виждаме около себе си. Просто няма нещо,
което да спре човек да предприеме каквото и да е предизвикателство и всяка
добротворческа или благотворителна дейност е само въпрос на желание.

Източник: За истината