„Не е само измрялата риба.“ До какво ще доведе замърсяването на Варненското езеро

„За истината“ препубликува материал на Елица Симеонова от „Свободна Европа“.

Може и да сте сигурни, че рибата във Варна загива заради фекалните води, но според редица институции връзката между двата факта съвсем не е очевидна.

„Прехвърлят си отговорностите от една институция на друга. Усвояват едни пари и накрая… водата пак е кафява.“ Това казва Дарина Ласкова, жител на Варна, когато я питам какво мисли за замърсяването на Варненското езеро с фекални води. За проблема тя е научила от медиите преди седмица-две, подобно на повечето хора във Варна, въпреки че аварията е станала преди девет месеца.

Тя живее близо до морето от дете и казва, че водата е мръсна и в залива, не само в езерото. Видяла е клиповете, на които се вижда мъртва риба по бреговете на езерото. Не знае дали причината е точно тази авария и допуска, че може и да не разбере изобщо.

Въпросът дали има връзка между измирането на голямо количество риба във Варненското езеро и замърсяването му с фекални води е на дневен ред вече от десет дни. Конкретен отговор от институциите обаче няма. Изказванията на представители на местната власт са категорично в посока, че тези два факта не са свързани. Проверките на компетентните институции показаха, че водата е замърсена. Но дали това е свързано с авариралата тръба, през която от девет месеца се изливат по 8,3 хил. куб. м отпадъчни води на ден, не беше посочено.

Свободна Европа потърси пояснения от Басейнова дирекция „Черноморски район“, но до публикуването на текста не получихме отговор на запитването си.

Възможен отговор на въпроса дали има връзка между замърсяването с фекални води и измирането на рибата дава Таня Милкова, биолог и еколог и бивш началник на отдел Опазване на морските води и мониторинг“ в Басейнова дирекция „Черноморски район“.

„Налице са достатъчно основания за категорично обвързване на влошеното състояние на Варненско езеро и масовото измиране на риба и ракообразни със замърсяването от прекъснатия канализационен колектор на кв. Аспарухово“, пише тя в експертно мнение, поискано от общинския съветник от Варна Стела Николова.

„Не може да се обвърже еднозначно“

Преди десет дни се появиха съобщения за мъртва риба по бреговете на Варненското езеро. След проверка на място и взимане на проби от водата Басейнова дирекция „Черноморски район“ съобщи, че причина за измирането на рибата е високото съдържание на амониев азот и ниското съдържание на разтворен кислород във водата.

Резултатите от изследването на водата в района на „ТЕРЕМ КРЗ Флотски арсенал“, където е открита мъртвата риба, показват, че в пробите, взети на 19 май, нормативно установените стойности за амониев азот са превишени два пъти (0,64 mg/l при норма 0,3 mg/l), а на общ фосфор са превишени 1,4 пъти (0,106 mg/l при норма 0,075 mg/l). Установено е и незначително превишение по ортофосфати (0,069 mg/l при норма 0,06 mg/l). Нивото на разтворен кислород е било около 8 пъти под нормата (0,74 mg/l при норма 6 mg/l).

Взети са проби и от водата на 300 метра от авариралата тръба. Резултатите от изследването показват, че съдържанието на амониев азот е 2,5 пъти над нормата (0,75 mg/l при норма 0,3 mg/l). В района е отчетено превишение на рН (8,99 при норма 8,7) и ниско ниво на разтворен кислород (4,0 mg/l при норма 6 mg/l).

В съобщението на институцията се подчертава, че мястото, където са намерени умрели риби, е на 9 километра от авариралия водопровод. „Резултатите от извършените анализи, както и съпътстващата информация от проверката на място, не могат да се обвържат еднозначно с локалното влияние на дефектиралия тръбопровод“, се казва в съобщението. Друга възможна причина за отклоненията от нормата обаче не е посочена.

Заключението изглежда подкрепя твърдението на кмета на Варна Иван Портних, който каза преди седмица: „ще настояваме категорично, че в момента констатирането на рибата, която е умряла, е в район далеч от въпросната тръба. Почти е ясно, че не е от тръбата, а има някаква друга причина“.

Справка на сайта на Министерството на околната среда показва, че подобни резултати е имало и при други проверки на различни места в страната по сигнали за замърсени води и измряла риба. Заключенията обаче са били различни. Веднъж такива данни са предизвикани от замърсяване с фекални води, друг път не са.

Свободна Европа потърси експерт от Басейнова дирекция „Черноморски район“, който да коментира резултатите от пробите. „Не можем да кажем еднозначно дали е от този тръбопровод. Ние не изясняваме причините, ние гледаме моментното състояние и отчитаме това, което показват резултатите от анализа“, посочиха от там. От институцията изразиха готовност да отговорят на писмени въпроси, но до публикуването на текста отговори не бяха получени.

Междувременно регионалната здравна инспекция във Варна обяви водата до плажовете в областта за добра или отлична и като цяло годна за къпане.

„Замърсяването е обхванало цялото езеро“

Възможно тълкуване на тези резултати предоставя експертът Таня Милкова, биолог и еколог, бивш началник на отдел Опазване на морските води и мониторинг“ в Басейнова дирекция „Черноморски район“. Тя беше потърсена първо от общинския съветник от „Демократична България“ във Варна Стела Николова, а мнението беше предоставено и на Свободна Европа от експерта.

Таня Милкова определя изливането на 8,3 хил. куб. м. отпадъчни води в продължение на 9 месеца като „значимо замърсяване с постоянен характер“ и не поставя под съмнение възможността замърсяването да се е разпространило в рамките на езерото и извън него. „Съвсем закономерно, за толкова дълъг период замърсяването е обхванало цялото езеро, а чрез повърхностния отток – и Варненски залив.“

Това личи от спътникови снимки, публикувани от „Дневник“, които показват оцветяване на водите в езерото и залива. Това заключение на Милкова е противно на твърдението на местните власти, че между скъсаната тръба и измирането на рибата няма връзка, защото мястото на аварията е на километри от района с най-много изхвърлена на брега риба. Нещо повече, според експерта това свидетелства, че „замърсяването е обхванало в значителна степен цялото езеро“.

Експертът описва и влиянието на подобно замърсяване върху екосистемата. Разграждането на органичните вещества предизвиква рязко понижаване на съдържанието на разтворен кислород във водата. Освен това в такива случаи се наблюдава масов цъфтеж на фитопланктон заради голямото количество на органичното замърсяване, с което той се храни. Това предизвиква допълнително намаляване на кислорода във водата и до измиране на рибата и други водни организми, пише експертът. Представители на институциите, включително кметът на Варна, подчертаха няколко пъти, че кафявия цвят на водата в езерото и части от залива се дължи на цъфтеж на фитопланктон, но не обвързаха това със замърсяването с фекални води.

Другата причина за измирането на рибата във Варненското езеро, посочено от басейновата дирекция, освен ниското ниво на разтворен кислород, е високото ниво на амониев азот. Според Таня Милкова, а и според съобщения за предишни проверки на други места в страната на сайта на екоминистерството, „повишените нива на амониев азот са показателни за „прясно“ органично, в т.ч. битово-фекално замърсяване.“

Експертът изтъква, че в предоставената на сайта на басейновата дирекция информация има пропуски – например от къде точно, от повърхността или от дъното, са взети пробите и в коя част на денонощието – и затова е трудно да се направи надеждна интерпретация на резултатите от пробите. Въпреки това обаче според нея има достатъчно основания да се говори за връзка между измирането на рибата във Варненското езеро и замърсяването от скъсаната тръба за отпадъчни води.

„Въздействието от замърсяването далеч не се изчерпва с измрялата риба, засегнати са всички елементи на екосистемата, а освен замърсяването, гниенето на измрелите растителни и животински организми (сумарно изразени в тонове органична материя) допълнително ще усложни ситуацията за още дълъг период“, заключава експертът.

Подобно мнение беше изказано и от други експерти още преди първите съобщения за измряла риба, които прогнозираха, че замърсяването може да доведе именно до това.

Хронология на (без)действието

За проблем с тръбата, която отвежда отпадните води на кварталите „Аспарухово“ и „Галата“ до пречиствателната станция на Варна, местното ВиК дружество е сигнализирало на 20 август 2019 г., след като е открило промяна в работния режим на помпена станция „Аспарухово“. Община Варна е разбрала тогава за проблема и е изискала документи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което е възложител на обществената поръчка за изграждането на тръбата.

Министерството на регионалното развитие (МРРБ) съобщи, че са извършени три водолазни обследвания по дъното на Варненското езеро в този период. Първият оглед не дава резултат. Вторият е направен с високочестотен сонар и тогава се установява, че тръбата е скъсана.

Причина за аварията е механично разкъсване, което е било възможно, защото вместо под дъното на Варненското езеро, както е по проект, тръбата се е намирала над него. „При подводния оглед намерихме част от тръбопровода на дълбочина около 13 м., скъсан на две части, въпреки че по проект е трябвало да бъде на 22 м. В момента останалата част на тръбата е частично под дъното“, каза по-рано главният инженер на фирмата изпълнител на ремонта Христо Николов. Тръбата е изградена с европейско финансиране и национално съфинансиране и е влязла в експлоатация през 2011 г.

Екоминистерството също е информирано за проблема от есента на миналата година, потвърди настоящият министър на околната среда Емил Димитров пред Нова телевизия. На 5 ноември 2019 г., след като получава документите от екоминистерството, Община Варна изпраща писмо до фирмата изпълнител на проекта SFELINOS S.A., която не реагира до 9 декември 2019 г., когато приключва гаранционният период на съоръжението.

На 13 март тази година Общината се е обърнала за помощ към МРРБ за финансиране на ремонта, който започна на 13 май и по думите на кмета Иван Портних ще продължи 45 дни. По-рано Община Варна съобщи, че ще търси от фирмата възстановяване на разходите за ремонта по съдебен път. Такива инфраструктурни проекти влизат в употреба след като бъдат приети от Държавна приемателна комисия, която би следвало да установи годността за ползване на строежа.

Източник: zaistinata.com