Овлажняване на откритите части

Как идеолозите на комунистическата диктатура в България са поддържали мумията на Георги Димитров като символ на „безсмъртната“ си власт

Тленните останки на Георги Димитров – идеологът на сталинисткия период от развитиено на комунистическата диктатура в България, установена след преврата, извършен на 9 септември 1944 г. бяха изложени за поклонение в мавзолей, издигнат в центъра на София от декември 1949г. до 18 юли 1990г. Мумията беше погребана в нощта на 17 срещу 18 юли 1990 г. по решение на правителството на Андрей Луканов. А сградата на мавзолея беше разрушен в дните от 21 до 27 август 1999 г. Редовете, които следват са документален разказ на доц. Петър Гълъбов (1945 – 2001г.), ръководил екипа за поддръжка на тялото до неговото погрбение. Текстът на Спас Спасов е публикуван във в. „Култура“ на 13 декември 1991г. Запазено е оригиналното заглавие.

Балсамации, подобни на тази, чрез която са били съхранени тленните останки на Димитров, са правени и преди и след това, казва доц. Петър Гълъбов, човекът, ръководил екипът по поддръжката на тялото на Георги Димитров. На подобни процедури са били подложени телата на Ленин, Сталин, виетнамския комунистически ръководител Хо Ши Мин, анголският – Агостино Нето и др. До днес съхранени са само телата на Ленин и Хо Ши Мин, както и това на Агостино Нето. 

„Веднага след смъртта му Ленин  е погребан, разказа Гълъбов. 3-4 месеца по-късно тялото е  изровено и подложено на балсамация. Това е една от причините за недотам доброто му състояние. Несъвършена е била и техниката за съхраняване, а поради неподходящо осветление по откритите части на трупа се наблюдават леки обгаряния“. 

Този недостатък е бил избегнат в саркофага на Димитров. Източниците на светлина са били разположени встрани от него, а лъчите са били транспортирни до тавана му посредством световоди. Там с помощта на специални филтри и оптична техника са били разпръсвани. Така топлината не достига до тялото.

„Доста хора смятаха, че то е мумия, казва Гълъбов.  Подложено на  балсамация и съхранявано, без да бъде излагано на прякото въздействие на светлината, то  действително бе

практически вечно,

но фиксирано така, че плътта да остане  малко по-твърда от тази на жив човек, в него нямаше нищо мумиеподобно“.

Методът, разработен от руския професор Воробьов  и доразвит по-късно, е съвършен, твърди доцентът.  В лабораторията по регенерация в Москва се пазели около 40 трупа, балсамирани  при различни режими. В огромното й здание било разположеноточно копие на траурната зала, саркофага и цялото оборудване на мавзолея, в който и до днес са изложени за поклонение тленните останки на Ленин – вождът на пролеталската революция през 1917г.  Но  вътре  бил поставен негов двойник. Двете тела се съхранявали като се следи за някакви отклонения. 

Починал  в момент, когато отношенията между Китай и Съветският съюз са били  обтегнати китайският диктатор Мао Тзе Дун е бил балсамиран от американски екип.

Тялото на Димитров е аутопсирано от съветски лекари

в Москва. Там е извършена и временна балсамация, за да бъде то транспортирано до София.

Според разказа на дац. Гълъбов при тази процедура най-напред се изваждат вътрешните органи, след което по специална методика – смяна на различни разтвори – трупът се фиксира за дългосрочно съхранение“.

Както е известно, мавзолеят в София е построен за 7 дни. След пристигането на тленните останки на Димитров в София те са внесени в него и веднага след това /през нощта/  извадени. Сградата е била готова само проформа.  Нямало е условия за съхранение на трупа. Отнесли са го в  къща на ул. “Шипка” в София. Там екип от руски лекари извършва и дългосрочната му балсамация.

Мавзолеят е открит за посещения едва през декември 1949 г. Самият той е  твърде сложно инженерно съоръжение с подземие, заето предимно от климатични инсталации, поддържащи определена температура. В днешния си вид сградата съществува от 1974 – 1975 година. Тогава  е била извършена  основна  реконструкция – разширение на помещенията под траурната зала. Подменена е била и климатичната инсталация с нова и по-модерна. 

Съветският екип, занимавал се с поддръжката на тялото, остава в България до 1955 година, когато грижите по него са предоставени на български лекари. 

Технологията, за поддръжка на мумията,

описана от доц. Гълъбов е следната: След като се извадят вътрешностите, тялото се перфузира с течност, съдържаща различни концентрации вода, спирт и други съставки. След това се поставя във вана с балсамационен разтвор, където престоява в зависимост от желанието за далготрайност на балсамацията. 

„Често се говореше за така наречените ремонти на мавзолея, които се правеха през година и половина, разкава доц. Гълъбов. Всъщност това не бе ремонт, а времето, необходимо за профилактика на техниката, която  поддържаше тялото, и за неговата ребалсамация“.

Процедурата включвала пълно му разсъбличане  и поставяне във вана с балсамационен разтвор.Там то престоявало около тридесетина дни.  Ваните били големи, стъклени и подвижни – на колела. Побирали около 300 л. течност. Първоначално те са били от лято стъкло, изработени в Съветския съюз. По-късно обаче майсторът, който ги е правил, починал и технологията се загубила.

Произведените в България вани били с рамки от титан, придържащи стени от дебело плоско стъкло.

Телесните кухини на трупа

са били запълнени с тампони от марля, напоени също с балсамационен  разтвор. За да бъдат те подменени тялото е било разшивано и след необходимите процедури отново затваряно. Запазила в достатъчна степен елестичността си тъканта  не се е разкъсвала при тази повтаряща се манипулация. При всяка ребалсамация от областта на корема са били отрязвани малки парченца мускул и кожа, подлагани  на наблюдения, но никакви отклонения не са били установени.

След изваждането на тялото от ваната то е било поставяно в два латексови комбинезона, притегнати на врата и китките, за да не изтича балсамационната течност, с която са били пълни. Върху тях са  обличани бельо, риза…всичко, което облича един жив човек.

За всяко преобличане дрехите са били нови.

Вече използваните са  изгаряни в  екарисажа на Медицинска академия в София. Интересен е фактът, че до последната ребалсамация все още е бил жив човекът, който е шил костюмите на Димитров и приживе, а след това и за периодичното преобличане и след смъртта му. Платът,  необходим за тяхното изработване е бил български, поръчван в някой от текстилните заводи в страната. Изработваната  материя е била достатъчна за  два или три костюма. 

След всяка ребалсамация е била изследвана и  течността, в която е престояло тялото, за да се провери дали няма разпад или някакви биохимични отклонения. Два пъти седмично тялото е било сваляно в лабораторията, за да бъдат овлажнени откритите му части. Те са съхнели, изложени на въздушно и светлинно въздействие.

Помещенията, където всички тези процедури са били извършвани, се намира точно под траурната зала. 

Саркофагът е бил свалян

там с помощта на специален подемник. Платформата, върху която тялото е било положено, представлява нещо подобно на вана,  запълнена с дунапрен. Самият саркофаг е с армирани стъкла.

„При качването си горе той се превръщаше в  херметически затворена камера, обяснява доц. Гълъбов. Специални „ножове“, монтирани на платформата влизат в гумени уплътнения и през времето, когато посетители са имали достъп до тялото, то е било херметизирано“. 

В саркофага е била поддържана  температура 17 градуса с отклонение плюс – минус половин градус. Тази точно балансирана температура се е постигала с помощта на електронно следена климатична инсталация (съветско производство) на твърде високо за времето си технологично ниво.

Точно над главата на Димитров в капака на саркофага е било монтиран специален уред, наречен “Фотон”. С помощта на инфрачервени лъчи той е  следял от разстояние температурата в една точка от темето  на трупа. В момента на отчетено отклонение, повече или по-малко от споменатия вече половин градус, климатичната инсталация автоматично е била привеждана в действие. Така от дистанция се е следяла температурата на цялото тяло.

„От всички страни, в които има балсамирани тела, единствено на нас – българите, бе дадена възможността сами да го поддържаме, каза Гълъбов.  Във Виетнам и Ангола телата на Хо Ши Мин и Агостино Нето се поддържат само от руски екипи“.

В случай на война

тялото на Георги Димитров е трябвало да бъде поставено в контейнер и транспортирано със специално оборудван за целта автобус до едно от правителствените скривалища в Стара планина. Там е била обзаведена камера, в която екипът натоварен с поддръжката му е разполагал с всичко необходимо за ежедневните процедури.

„Административно мавзолеят бе подчинен на УБО  и всички от персонала, зает с поддръжката му, бяха военизирани служители от т. нар. технически отдел на управлението, разказва дац. Гълъбов. Ние, които се грижехме за тялото бяхме така свикнали с работата си, че когато излезе постановлението на Министерския съвет от 17 юли 1990 г., за погребване на тлинните останки на Георги Димитров на мен ми стана дори неприятно”.

Според него   мавзолеят е бил ликвидиран  под натиска на улицата. Вероятно тази е била и причината и за прибързаното решение на Бойко Димитров (син на Димитров и министър на външните работи в последното комунистическо правителство на България) и Андрей Луканов (министър председател по това време), с което, пак по думите на доц.Гълъбов е било “унищожено едно, все пак, постижение на науката“. За последните часове на странното си занимание той разказва следното:

“Донесоха талашитен сандък.

Тялото бе с фиксирани ръце – леко свити в лактите и когато го сложихме в ковчега, те останаха да висят навън. Това стана в нощта срещу 18 юли 1990г.. Покрихме го със саван и в 6 часа сутринта дойде синът на Димитров – Бойко . Подписа протокола, изнесохме тялото през аварийния изход на мавзолеяи го натоварихме в една лекотоварна кола.”

Днес никой не е в състояние  с точност да кажа 

колко  е струвало поддържането на тялото,

фетешизирано от идеолозите на комунистическия режим в България.

„При закупуването й апаратурата е била  твърде скъпа, но единствените разходи след това  са били за ток, вода и заплати на персонала, който е бил „ползван от УБО и за други цели“, разказва доц. Гълъбов. Това са били офицери от българските тнайни служби,имащи преди всичко охранителни функции.  Сред тях е имало инженери, техници…

Целият екип се е състоял от 7 лекари и 12-13 души технически персонал.  В подземието на мавзолея, където е разположена апаратурата са давани двадесет и четири часови дежурства. Водо- и електрозахранването на мавзолея са били двойно подсигурени.

Слуховете, че в мавзолеят на диктатора е имало бар,

съвсем не са лишени от основание! От двете страни на парадния вход на сградата има помещения, едното от които е стая на коменданта. Другото е т. нар. правителствена стая. Тя се е ползвала по време на когато политбюро на БКП и правителството на страната са приветствали огромните паради съпътващи официалните комунистически празници.

„В  ръководството на страната имаше доста възрастни хора  и когато те са се почувствали  изморени, за да стоят прави, просто са слизали там, казва Гълъбов. В обзаведената с удобна мебел стая те са можели да пият по кафе, някаква освежителна напитка и дори да хапнат някаква закуска… Имало е и тоалетна“.

На няколко метра от нея е почивал тотемът! 

Източник: За истината